Представете си един свят, в който всяка стока или услуга преминава през безброй ръце – от производителя до крайния потребител. По този път всяка транзакция носи своето икономическо значение и оставя следи в сложната система на обществото.

Тук се намесва данъкът върху добавената стойност (ДДС), който не е просто финансово бреме, а структурирана връзка между всеки етап на производството и търговията. Той свързва обществото с икономическите му механизми.

Чрез него държавите не само финансират обществените си услуги, но и стимулират икономическа прозрачност и развитие. Всеки платен лев отива за образование, здравеопазване, инфраструктура – основите, на които стои едно модерно и процъфтяващо общество.

Събирането на ДДС не е просто акт на облагане, а начин да се гарантира, че икономическата верига функционира справедливо и балансирано. Така, всяка покупка става символ на обществената ни отговорност и принос към по-доброто бъдеще.

ДДС съгласно Закона за Данъка върху Добавената Стойност

Съгласно Закона за ДДС , данъкът върху добавената стойност е косвен данък, който се начислява върху потреблението на стоки или услуги на територията на България. Законът урежда правилата за начисляване, деклариране и плащане на ДДС от данъчно задължените лица.

Основни моменти от ЗДДС:

  • Обект на облагане

Доставки на стоки и услуги на територията на страната, извършени от данъчно задължени лица;
Внос на стоки от трети страни (страни извън ЕС);
Придобивания на стоки от друга държава-членка на ЕС от данъчно задължени лица.

  • Данъчно задължени лица

Всички физически или юридически лица, които осъществяват независима икономическа дейност ( продажби, производство, предоставяне на услуги и т.н.).
В определени случаи дори и лица, които не са регистрирани по ЗДДС, могат да имат задължение за начисляване на данък (например при внос на стоки).

  • Данъчна основа

Данъчната основа включва стойността на доставката на стоките или услугите, както и всички допълнителни разходи, които са свързани с доставката (транспорт, опаковка и т.н.).

  • Ставка на ДДС

Стандартната ставка на данък върху добавената стойност в България е 20%.
За определени стоки и услуги, като книги и лекарства, се прилага намалена ставка от 9%.

  • Изчисляване на ДДС:

ДДС се изчислява към цената на стоките и услугите при всяка фаза на производството и разпространението.
Задължението за начисляване възниква в момента на извършване на доставката или при получаване на авансово плащане.

  • Данъчни документи

За всяка облагаема доставка данъчно задълженото лице е задължено да издаде данъчна фактура, която трябва да съдържа всички задължителни елементи за отчитане според ЗДДС.
При внос се издава митническа декларация.

  • Регистрация по ЗДДС

Задължителна регистрация – лицата, чийто облагаем оборот за предходните 12 месеца надвишава 100,000 лева, са задължени да се регистрират по ЗДДС.

Доброволна регистрация – лица, които не достигат този оборот, но желаят да работят като регистрирани по ЗДДС, могат да се регистрират доброволно.

Специални случаи на регистрация възникват при придобиване на стоки от ЕС, получаване на услуги от чуждестранни доставчици и др.

Защо се облага вноса на стоки с ДДС?

Облагането на вноса на стоки с ДДС се извършва с цел постъпленията от данъка да бъдат внесени в държавния бюджет, както е предвидено в законодателството. Начисляването на ДДС при внос става в съответствие с правилата и сроковете, установени за заплащане на мита.

Важно е да се отбележи, че след като веднъж бъде начислен ДДС при внос, той не може да бъде компенсиран или прихванат с други задължения или вземания.

Обект на облагане с ДДС са стоки, които се внасят от държави извън ЕС, преминаващи през определени митнически пунктове. По закон понятието „стоки“ обхваща всички движими вещи, енергия и стандартен софтуер, с изключение на пари и чуждестранна валута, тъй като те се използват като платежно средство.

Под термина „внос на стоки“ се разбира въвеждането на стоки от държави извън Европейския съюз, за които не са платени митнически такси. При влизането им в страната, тези стоки могат да бъдат поставени под различни митнически статути, включително:

  • Временно складирани стоки;
  • Стоки в свободна зона;
  • Стоки в свободен склад;
  • Митнически режими като активно усъвършенстване;
  • Временен внос с пълно освобождаване от мита;
  • Външен транзит.

Тези хипотези определят как стоките ще бъдат третирани и обложени на територията на страната.

Вносът на стоки представлява данъчно събитие, което води до облагане с ДДС. Това е облагаема доставка, за която се прилага стандартната данъчна ставка от 20%. Данъчното събитие настъпва, когато възникне задължението за заплащане на вносни мита, като данъкът става изискуем от този момент. Дори и в случаите, когато няма реално задължение за мита или размерът му е нулев, данъчното събитие пак настъпва.

Когато няма задължение за заплащане на вносни мита за стоки, които идват от държави в митническата територия на ЕС, данъкът се начислява и става изискуем при приключване на митническите формалности. Това определя моментът, в който стоките могат да влязат в свободно обращение на пазара.

Определяне данъчната основа при внос на стоки

Данъчната основа при облагане на внос на стоки с ДДС се определя на база митническата стойност на стоките, като към нея се добавят някои допълнителни елементи, ако те не са вече включени. Тези елементи включват:

  • Мита, акцизи и други такси, свързани с вноса на стоките в ЕС;
  • Необходимите разходи до първото местоназначение на стоките в страната (например транспорт и застраховки).

Когато стоки са временно изнесени извън ЕС за обработка, преработка или поправка, при повторното им въвеждане в страната данъчната основа се базира само на стойността на извършените операции.

Тази основа не включва стойността на търговски отстъпки или намаления.

Ако стоките са предназначени за друга държава членка на ЕС, данъчната основа се увеличава с разходите за транспортиране до крайната дестинация в тази държава членка.

За стоки, които се въвеждат от митническата територия на ЕС, митническа стойност не се определя, а данъчната основа се изчислява съгласно общите правила на закона.

Как се начислява данъка при вноса на стоки?

При облагане вноса на стоки с ДДС начисляването на данъка може да се извърши съответно от митническите органи или от вносителя.

Митническите органи определят размерът на данъка по реда, определен за митническото задължение. Самият налог се начислява независимо дали вносителят е регистриран или се явява нерегистрирано лице по ЗДДС.

Когато стоката се освобождава от данък тя подлежи на вписване в митническата декларация. Не се начислява данък при поставянето на стоки под режим свободно обръщение след режим в хипотезите:

  • Временен внос с частично освобождаване от мита;
  • Обработка под митнически контрол.

Вносителят на стоки също може да начисли данък, ако е регистриран и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект.

За целта той трябва да представи следните документи:

  • Митнически документ за внос, с който декларира, че ще ползва специалния ред за налагане на ДДС;
  • Документи за приключване на митническите формалности, в които декларира, че ще ползва специалния ред за изчисляване на ДДС;
  • Заповед на министъра на финансите;
  • Декларация за липса на изискуеми и неизплатени данъци и осигуровки.


При наличие на тези предпоставки вносителят начислява данъкът с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие.

При облагане вноса на стоки с ДДС дължимия данъкът е изискуем от вносителя като за обезпечаване събираемостта са има установени правила:

Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък;
Налице е забрана спрямо органите за извършване на прихващане на дължимия данък с други задължения.

Кога се ползва данъчен кредит?

Данъчен кредит при облагане с ДДС на внос на стоки представлява сумата на данъка, която вносителят има право да приспадне от своите данъчни задължения. Това е възможно при следните условия:

Притежание на митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по определения ред;
Издаване на протокол за облагане на данък, когато регистрираното лице е вносител;
Реализация на инвестиционен проект, при който се начислява ДДС само при вноса.


Правото на данъчен кредит се упражнява при представяне на митническа декларация, удостоверяваща приключването на митническите формалности.

Други случаи на ползване на данъчен кредит включват:

  • Увеличение или намаление на данъчната основа, коригирани с решение на митническите органи;
  • Режим на активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол;
  • Временен внос с частично освобождаване от мита;

При тези условия вносителят може да приспадне ДДС, платено при вноса, от задълженията си към държавата.

Защо да ползвате услугите на customspoint.bg?

Ние предлагаме цялостни услуги в сферата на митническото представителство чрез нашата мрежа от митнически офиси на стратегически места в България, Румъния, Македония, Сърбия и Турция, както и чрез партньорска мрежа в цяла Европа. Поемаме пълната отговорност за митническото обслужване на вашите пратки – от изготвянето на необходимите документи до тяхното освобождаване.

Митническото представителство играе ключова роля при вноса на стоки от страни извън Европейския съюз, особено когато става въпрос за определяне и внасяне на ДДС. Ние улесняваме процеса, като Ви представляваме пред митническите органи и се грижим за правилното изпълнение на митническите и данъчни процедури.