Режим временен внос

Какво представлява режимът „Временен внос“?

Режимът „Временен внос“ позволява внасяне на стоки на митническата територия на Европейския съюз (ЕС) за определен период с пълно или частично освобождаване от вносни мита и други данъци. При този режим стоките остават с непроменен митнически статус и трябва да бъдат реекспортирани след приключване на разрешения срок.

Какви стоки могат да бъдат поставени под режим „Временен внос“ (ВВ)?

Режимът „Временен внос“ обхваща стоки, които се внасят временно с цел използване в ЕС, без да бъдат преработвани. Това включва професионално оборудване, изложбени стоки, демонстрационни материали, транспортни средства и други стоки, които ще бъдат използвани временно в ЕС и след това ще се реекспортират.

Законодателство

Разпоредбите на режима са дадени в чл. 250 – чл. 253 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Закона за митниците /ЗМ/ – чл. 139 – чл. 1146 и Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/ чл. 485 – чл. 570.

Съгласно чл. 139 от ЗМ режимът ВВ разрешава ползването на митническата територия на Р. България с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения освен нормалното износване при тяхната употреба.

Общи разпоредби

Разрешения

Разрешение от митническите органи се изисква за:
а) използването на режими активно или пасивно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба,

Условия за издаване на разрешение:

Освен когато е предвидено друго, разрешението се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия

Заявление за използване на специален режим

Подаването на заявления и издаването на разрешения по МКС се извършва изцяло по електронен път в съответствие с изискванията за данните в Глава 1 на Дял I, Заявления и разрешения на Приложение А, Общи изисквания за данните, необходими за заявления и разрешения от ДР във връзка с чл. 22 и чл. 211 от МКС.

Заявлението се подава по електронен до съответния митнически орган, компетентен за вземане на решение съгласно член 19, алинея 4, точка 11 от Закона за митниците

Заявление за разрешение въз основа на митническа декларация

Митническата декларация за активно усъвършенстване, временен внос, специфична употреба и митническо складиране се подава по електронен път в Митническата информационна система за внасяне (МИСВ), достъпът до която може да се осъществи от раздела за регистрирани потребители на е-Портала на Агенция „Митници“за което са необходими: EORI номер, електронен подпис и регистрация за подаване на данни по електронен път.

Заявлението за разрешение за временен внос може да се подава и под формата на устна митническа декларация в съответствие с член 136 от ДР, извършване на действие в съответствие с член 139 от ДР или карнет ATA или CPD по член 163, параграф 5 от ДР.

Режимът Временен внос включва и две допълнителни форми на приложение:

Временен внос с частично освобождаване от вносни мита – при тази форма размерът на дължимите вносни мита се изчислява като 3% от пълния размер на митата, които биха били дължими, ако стоките бяха допуснати за свободно обращение към датата на поставянето им под режим. Това мито се начислява за всеки месец или част от месец, в който стоките остават под този режим с частично освобождаване.
Временен внос с пълно освобождаване от вносни мита – предоставя се за определени категории стоки, сред които: професионално оборудване; стоки за панаири, изложби, конгреси и други събития; образователни и научни материали; медицинско и хирургическо оборудване; материали за управление на последиците от бедствия; лични вещи за спортни цели; туристически рекламни материали; вещи за лична и семейна употреба от чужденци, временно пребиваващи в страната; мостри; транспортни средства.

Срок на действие на разрешението

Срокът на действие на разрешенията за използване на режими активно усъвършенстване, пасивно усъвършенстване, специфична употреба и временен внос не може да надвишава пет години, а когато тези разрешения се отнасят до стоките по приложение 71-02 (чувствителни стоки и продукти) от ДР, не може да надвишава три години.
Разрешенията за опериране на съоръжения за митническо складиране са безсрочни.

Движение на стоки

В специфични случаи стоките, поставени под специален режим, различен от режим транзит, или в свободна зона, могат да бъдат придвижвани между различни места на митническата територия на Съюза. Движението може да се извърши във всеки един от следните случаи и при следните условия:

Движението на стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба, може да се извършва между различни места на митническата територия на Съюза без други митнически формалности освен вписване в отчетността на данните за движението.

Идентификация

Идентификацията на стоките в рамките на този режим се извършва чрез подробно описание на техните характеристики, регистриране на всички трайно нанесени върху тях номера и знаци, наличието на чуждестранни митнически пломби и документиране със снимки. Подходът за идентифициране се избира в зависимост от спецификите на стоките, дължимите митнически такси, както и риска от подмяна или повреда на стоките.

Срок за приключване на режима

Митническите органи определят срока, в който стоките, поставени под този режим, се реекспортират или поставят под следващ митнически режим. Този срок е достатъчно дълъг за постигане на целта на разрешеното ползване.

Обезпечение

Приложението на режима е свързано с пълно обезпечение на дължимите митни сборове (100%) с последващото им възстановяване след реекспорта. По този начин се гарантира напълно митническото вземане.

Поставянето на стоките под този режим е обвързано с предоставянето на обезпечение на потенциалното митническо задължение, което покрива размера на вносното мито и другите вземания.

Поставянето на стоките под този митнически режим не е обвързано с предоставянето на обезпечение само в случаите, изброени в чл. 81 от ДР. Държавите, регионалните и местните органи на управление или други органи, уредени от публичното право, са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение за дейностите си като публични органи.